29 август 1698 г. Цар Петър I забранява на руснаците да носят бради и предписва да се обличат като европейци
Руската империя се образува през 1721 година от Петър I.
От тогава историята й следва неизменими исторически цикли - европеизация, водеща до рационализация и стопански напредък и даже признаци на демократизация и либерализация, след което се стига до нов интервал на авторитаризъм, самоизолация и крах, стигащ до териториален разпад и загуба на въздействие.
На тази дата през 1698 година съветският цар Петър I издава възбрана за носене на бради и наставление руснаците да се обличат с европейски облекла.
За да ускори позициите на Русия, Петър се стреми да откри постоянен изход на море. Приоритет на Петър I през първите години на царуването му е продължението на войната с Кримското ханство на територията на днешна Украйна.
В началото на ръководството му единственото съветско морско пристанище е Архангелск на Баренцово море, което е недостъпно през зимата. Крайбрежието на Балтийско море на север се управлява от Швеция, а на Черно море на юг – от Кримското ханство, васално на Османската империя. От 16 век Московска Русия води битка с кримските и ногайските татари за притежанието на обширните крайбрежни земи на Черно и Азовско море. В хода на тази битка, Русия се сблъсква с Османската империя. Един от опорните военни пунктове на тези земи е турската крепост Азов, ситуирана при вливането на река Дон в Азовско море.
Първият Азовски поход, стартират напролет на 1695 година, приключва несполучливо през септември същата година, заради неналичието на флот и неспособността на съветската войска да води дейности надалеч от базите за доставяне. През есента на 1695 година стартира подготовка за нов поход. Във Воронеж се разпростира строителство на гребна съветска флотилия. Тя е издигната за малко време и включва разнообразни съдове, отпред с 36-оръдейния транспортен съд „ Апостол Петър “. През май 1696 година, 40-хилядна съветска войска, под командването на генералисимус Алексей Шеин отново обсажда Азов, само че този път съветската флотилия блокира крепостта откъм морето. Петър I взе участие в обсадата, под званието капитан на галера. Недочаквайки взлом, на 19 юли 1696 година крепостта се предава. Така е открит първия изход на Русия в южните морета.
В резултат на Азовските походи, с изключение на рухването на Азов, През 1698 г. стартира и строителството на пристанището Таганрог (първата съветска военноморска база). Все отново на Петър не се удава да получи изход към Черно море през Керченския пролив – проливът остава под контрола на Османската империя. Силите на Русия към момента не доближават за война с Турция, както и за основаването на пълностоен морски флот.
За финансирането на строителството на флот са въведени нови налози: земевладелците са обединени в т. нар. кумпанства по 10 хиляди двора, всяко от които е длъжно да построи транспортен съд със свои пари. По това време се появяват първите признаци на неодобрение от дейностите на Петър. Разкрит е заговора на Иван Циклер, опитал се да провежда въстание на стрелците. През лятото на 1699 година първият огромен съветски транспортен съд (46-оръдейния „ Крепост “) води съветския дипломат в Константинопол за договаряния за мир. Самото съществуване на подобен огромен съветски транспортен съд в Черно море склонява султана към сключването на мир през юли 1700 г. – мир, който оставя крепостта Азов на Русия.
Великото пратеничество
За строителството на флота и реорганизацията на армията, Петър е заставен да наеме задгранични експерти. Със завършването на Азовските походи, той взема решение да изпрати на образование в чужбина млади дворяни, а скоро и самичък се насочва на първото си странствуване в Европа.
През март 1697 г. Петър отпътува тайно през Шведска Ливония за Западна Европа в състава на огромна съветска делегация („ Велико пратеничество “), чиято цел е да търси съдружници във войната против Османската империя. За велики пратеници са назначени генерал-адмирал Франц Лефорт, генерал Фьодор Головин, началникът на Посолския приказ Прокофий Возницин. В пратеничеството влизат общо 250 души, измежду които, под името на уредника от Преображенския полк Петър Михайлов, е и самия цар Петър I. Делегацията не реализира необикновен триумф, защото множеството европейски страни са ангажирани в мерки за война. Въпреки това, Петър употребява пътуването си във Франция, Нидерландия, Свещената Римска империя и Англия, с цел да се запознае със западната просвета и технологии. Посещава Рига, Кьонигсберг, Бранденбург, Холандия, Англия, Австрия, набелязана е аудиенция във Венеция и при римския папа. Освен договарянията, Петър отделя доста време за проучването на корабостроене, военно дело и други науки – изучава корабостроене в Лондон, Амстердам и Зандам, и артилерия в Кьонигсберг. В Англия посещава леярски цех, Арсенала, парламента, Оксфордския университет, Гринуичката обсерватория и Монетния двор, надзирател на който по това време е Исак Нютон. Със съдействието на Николас Витсен, кмет на Амстердам, в продължение на четири месеца взе участие в градежа на огромен транспортен съд на Нидерландската източноиндийска компания, наименуван в негова чест „ Петър и Павел “.
Великото представителство не реализира основната си цел: да сътвори коалиция срещу Османската империя, заради подготовката на редица европейски страни за Войната за испанското наследство (1701—14 г.). Все отново, с помощта на тази война, се оформят удобните условия за битката на Русия за Балтийско море. По подобен метод, се прави преориентацията на външната политика на Русия от юг на север. Посланичеството обаче съумява да наеме няколкостотин подготвени експерти, основно строители, корабостроители и моряци (сред тях и вицеадмирал Корнелис Крьойс), които отпътуват за Русия, а също и закупува военно и друго съоръжение. През 1698 г. Петър прекъсва пътуването си поради почналия протест на стрелците в Москва.
Великото пратеничество по гравюра на съвременник. Портрет на Петър I в облекла на холандски матрос
През юли 1698 година Великото представителство е прекратено от известието за нов стрелецки бунт в Москва, който е сподавен още преди връщането на Петър. След прибирането на царя в Москва (25 август), стартират разпити и мъчения, вследствие на които на гибел са наказани към 800 стрелци (осъдени при потушаването на бунта), а впоследствие – още няколко хиляди, до пролетта на 1699 година
Царица София е подстригана за монахиня, под името Сузана и изпратена в Новодевичия манастир, където прекарва остатъка от живота си. Същата орис доближава и дамата на Петър – Евдокия Лопухина, която със мощ е изпратена в Суздалския манастир, даже макар волята на духовенството.
За 15 месеца в чужбина, при пътуването си на Запад, Петър е впечатлен от някои западноевропейски традиции, които намира за превъзхождащи съветските обичаи. Той подрежда на всички свои чиновници и придворни да обръснат брадите си и да носят западноевропейско облекло. Отказалите да го създадат би трябвало да заплащат годишен налог. През 1699 г., той заменя традиционния календар, при който годините се броят от Сътворението и стартират на 1 септември, с Юлианския календар. Приблизително по същото време множеството западноевропейски страни приемат Григорианския календар, заради което западноевропейският и съветският календар остават разнообразни до началото на 20 век.
След завръщането си на 25 август 1698 година, Петър стартира огромна преобразователна активност, отначало – за смяна на признаците, отличаващи старославянския метод на живот от западноевропейския. В Преображенския замък, Петър стартира незабавно да реже брадите на велможите и на 29 август е публикуван популярния декрет „ О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии “, забраняващ от 1 септември носенето на брада.
Петър I подхваща бързи промени, целящи да модернизират Русия. Силно повлиян от западноевропейските си съветници, той реорганизира армията по западен пример, мечтаейки да трансформира Русия в морска мощ. Среща забележителна съпротива на политиката си, само че жестоко смазва всички прояви на непокорство. След протеста на стрелците през 1698 г., когато над 1200 души са екзекутирани обществено, Петър по сходен метод се оправя и с протестите в Башкирия и Астрахан, както и с въстанието на Кондратий Булавин.
От тогава историята й следва неизменими исторически цикли - европеизация, водеща до рационализация и стопански напредък и даже признаци на демократизация и либерализация, след което се стига до нов интервал на авторитаризъм, самоизолация и крах, стигащ до териториален разпад и загуба на въздействие.
На тази дата през 1698 година съветският цар Петър I издава възбрана за носене на бради и наставление руснаците да се обличат с европейски облекла.
За да ускори позициите на Русия, Петър се стреми да откри постоянен изход на море. Приоритет на Петър I през първите години на царуването му е продължението на войната с Кримското ханство на територията на днешна Украйна.
В началото на ръководството му единственото съветско морско пристанище е Архангелск на Баренцово море, което е недостъпно през зимата. Крайбрежието на Балтийско море на север се управлява от Швеция, а на Черно море на юг – от Кримското ханство, васално на Османската империя. От 16 век Московска Русия води битка с кримските и ногайските татари за притежанието на обширните крайбрежни земи на Черно и Азовско море. В хода на тази битка, Русия се сблъсква с Османската империя. Един от опорните военни пунктове на тези земи е турската крепост Азов, ситуирана при вливането на река Дон в Азовско море.
Първият Азовски поход, стартират напролет на 1695 година, приключва несполучливо през септември същата година, заради неналичието на флот и неспособността на съветската войска да води дейности надалеч от базите за доставяне. През есента на 1695 година стартира подготовка за нов поход. Във Воронеж се разпростира строителство на гребна съветска флотилия. Тя е издигната за малко време и включва разнообразни съдове, отпред с 36-оръдейния транспортен съд „ Апостол Петър “. През май 1696 година, 40-хилядна съветска войска, под командването на генералисимус Алексей Шеин отново обсажда Азов, само че този път съветската флотилия блокира крепостта откъм морето. Петър I взе участие в обсадата, под званието капитан на галера. Недочаквайки взлом, на 19 юли 1696 година крепостта се предава. Така е открит първия изход на Русия в южните морета.
В резултат на Азовските походи, с изключение на рухването на Азов, През 1698 г. стартира и строителството на пристанището Таганрог (първата съветска военноморска база). Все отново на Петър не се удава да получи изход към Черно море през Керченския пролив – проливът остава под контрола на Османската империя. Силите на Русия към момента не доближават за война с Турция, както и за основаването на пълностоен морски флот.
За финансирането на строителството на флот са въведени нови налози: земевладелците са обединени в т. нар. кумпанства по 10 хиляди двора, всяко от които е длъжно да построи транспортен съд със свои пари. По това време се появяват първите признаци на неодобрение от дейностите на Петър. Разкрит е заговора на Иван Циклер, опитал се да провежда въстание на стрелците. През лятото на 1699 година първият огромен съветски транспортен съд (46-оръдейния „ Крепост “) води съветския дипломат в Константинопол за договаряния за мир. Самото съществуване на подобен огромен съветски транспортен съд в Черно море склонява султана към сключването на мир през юли 1700 г. – мир, който оставя крепостта Азов на Русия.
Великото пратеничество
За строителството на флота и реорганизацията на армията, Петър е заставен да наеме задгранични експерти. Със завършването на Азовските походи, той взема решение да изпрати на образование в чужбина млади дворяни, а скоро и самичък се насочва на първото си странствуване в Европа.
През март 1697 г. Петър отпътува тайно през Шведска Ливония за Западна Европа в състава на огромна съветска делегация („ Велико пратеничество “), чиято цел е да търси съдружници във войната против Османската империя. За велики пратеници са назначени генерал-адмирал Франц Лефорт, генерал Фьодор Головин, началникът на Посолския приказ Прокофий Возницин. В пратеничеството влизат общо 250 души, измежду които, под името на уредника от Преображенския полк Петър Михайлов, е и самия цар Петър I. Делегацията не реализира необикновен триумф, защото множеството европейски страни са ангажирани в мерки за война. Въпреки това, Петър употребява пътуването си във Франция, Нидерландия, Свещената Римска империя и Англия, с цел да се запознае със западната просвета и технологии. Посещава Рига, Кьонигсберг, Бранденбург, Холандия, Англия, Австрия, набелязана е аудиенция във Венеция и при римския папа. Освен договарянията, Петър отделя доста време за проучването на корабостроене, военно дело и други науки – изучава корабостроене в Лондон, Амстердам и Зандам, и артилерия в Кьонигсберг. В Англия посещава леярски цех, Арсенала, парламента, Оксфордския университет, Гринуичката обсерватория и Монетния двор, надзирател на който по това време е Исак Нютон. Със съдействието на Николас Витсен, кмет на Амстердам, в продължение на четири месеца взе участие в градежа на огромен транспортен съд на Нидерландската източноиндийска компания, наименуван в негова чест „ Петър и Павел “.
Великото представителство не реализира основната си цел: да сътвори коалиция срещу Османската империя, заради подготовката на редица европейски страни за Войната за испанското наследство (1701—14 г.). Все отново, с помощта на тази война, се оформят удобните условия за битката на Русия за Балтийско море. По подобен метод, се прави преориентацията на външната политика на Русия от юг на север. Посланичеството обаче съумява да наеме няколкостотин подготвени експерти, основно строители, корабостроители и моряци (сред тях и вицеадмирал Корнелис Крьойс), които отпътуват за Русия, а също и закупува военно и друго съоръжение. През 1698 г. Петър прекъсва пътуването си поради почналия протест на стрелците в Москва.
Великото пратеничество по гравюра на съвременник. Портрет на Петър I в облекла на холандски матрос
През юли 1698 година Великото представителство е прекратено от известието за нов стрелецки бунт в Москва, който е сподавен още преди връщането на Петър. След прибирането на царя в Москва (25 август), стартират разпити и мъчения, вследствие на които на гибел са наказани към 800 стрелци (осъдени при потушаването на бунта), а впоследствие – още няколко хиляди, до пролетта на 1699 година
Царица София е подстригана за монахиня, под името Сузана и изпратена в Новодевичия манастир, където прекарва остатъка от живота си. Същата орис доближава и дамата на Петър – Евдокия Лопухина, която със мощ е изпратена в Суздалския манастир, даже макар волята на духовенството.
За 15 месеца в чужбина, при пътуването си на Запад, Петър е впечатлен от някои западноевропейски традиции, които намира за превъзхождащи съветските обичаи. Той подрежда на всички свои чиновници и придворни да обръснат брадите си и да носят западноевропейско облекло. Отказалите да го създадат би трябвало да заплащат годишен налог. През 1699 г., той заменя традиционния календар, при който годините се броят от Сътворението и стартират на 1 септември, с Юлианския календар. Приблизително по същото време множеството западноевропейски страни приемат Григорианския календар, заради което западноевропейският и съветският календар остават разнообразни до началото на 20 век.
След завръщането си на 25 август 1698 година, Петър стартира огромна преобразователна активност, отначало – за смяна на признаците, отличаващи старославянския метод на живот от западноевропейския. В Преображенския замък, Петър стартира незабавно да реже брадите на велможите и на 29 август е публикуван популярния декрет „ О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии “, забраняващ от 1 септември носенето на брада.
Петър I подхваща бързи промени, целящи да модернизират Русия. Силно повлиян от западноевропейските си съветници, той реорганизира армията по западен пример, мечтаейки да трансформира Русия в морска мощ. Среща забележителна съпротива на политиката си, само че жестоко смазва всички прояви на непокорство. След протеста на стрелците през 1698 г., когато над 1200 души са екзекутирани обществено, Петър по сходен метод се оправя и с протестите в Башкирия и Астрахан, както и с въстанието на Кондратий Булавин.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ